където са изгубените пътища

отнесени от ветрове

и едри капки чисто стъкло

тези прозрачни същества

изпити от магия

крещяха

оставете ни да полудеем

но как

шепнеха учудените хора

и тогава те обладаха тишината

вие се скрихте под мищници

и спасихте нещата си

които не бяха нищо

разтичаха се по празните пътища

и приспаха с песни пътниците

внушиха им безгрижно и свободно

да бъдат каквито са

а те не бяха

и тогава заспаха всички

докато мъглата сви пети и захапа балоните

тогава те видяха утрото

и слънцето видяха

смаяха се на стъкления вятър

на стъклените морета

на стъкленото небе

а в устите си хруснаха стъклен прах

изкрещяха

мокри спомени какво сте

и кръвта им потече стклена

© Лидия Александрова Драгомирова Всички права запазени.